Търся връзка

Желаната връзка най-накрая се установява, ако приемем наличието на често установената опозиция между аз и либидото. Както е известно, на развитието на страха е реакция на опасността и аз сигнал за прилагане на begstvo- затова естествено за нас, за да се предположи, че невротичен страх Направих опит да се избяга от исканията на тяхното либидо, лечение на тази вътрешна опасност като че ли външно. Това оправдава предположението, че там, където има страх, има и нещо, от което се страхуват хората. Но аналогията можеше да продължи. Просто като опит да избяга от външната опасност се заменя със стабилност и подходящи мерки за защита, както и разработването на невротичен страх отстъпва до образуването на симптомите се ограничава страх.

Сега, в процеса на разбиране, възниква друга трудност. Страхът, което означава, че бяга от мен от либидото си, обаче, идва от това либидо. Това е неясно и ни напомня, че по същество либидото на човек принадлежи на него и не може да бъде контрастно като нещо външно. Това е все още една тъмна област за нас в актуалната динамика на развитието на страха, не е известно какви психични енергии се използват и от какви психически системи. Не мога да ви обещая, че отговорът на тези въпроси, но ние няма да загуби възможността да отидат на другите две трасета и да го използвате отново, когато пряко наблюдение и анализ, за ​​да помогнем на нашите спекулативни мнения. Нека се обърнем към появата на страх в детето и към произхода на невротичния страх, свързан с фобиите.

Страхът от децата е нещо много често и очевидно е трудно да се разграничи, невротичният е страх или реалност. Освен това стойността на тази разлика се поставя под въпрос от поведението на децата. Защото, от една страна, ние не сме изненадани, ако детето се страхува от чужди хора, нови ситуации и теми, както и много лесно да се да обясни реакцията на неговата слабост и невежество. По този начин ние приписваме на детето силна склонност към истински страх и би било счетено за съвсем подходящо, ако той наследи тази плах. Във връзка с това, детето само да се повтаря поведението на първобитния човек и модерен дивак, който се дължи на тяхното невежество и безпомощност, страх от всичко ново, и голяма част от това, което сега е познат ни и вече не вдъхновява страх. И очакванията ни биха били съвсем последователни, ако фобиите на детето бяха поне частично същите, както можем да си представим в тези примитивни времена на човешко развитие.